Текстовете на песните:
(азбучен ред, англ. са най-долу)

# A Б В Г Д З И К Л М Н О П Р С Т У Х Ц Ч Ш 
A
C F I L T W Y

 

Кажи защо стоя с наведена глава,
търся с поглед аз една кола, дори незнам коя е тя.
Изгубих те нали, завинаги, завинаги.
Ти тихо промълви „прости и забрави“.
Вървя, вървя така със твойта снимка във ръка,
вървя от другата страна с овехналите ти цветя.

Припев: как искам да те спра, да върна времето във 6 часа,
да те целуна нежно по носа и този миг да замразя…
Не мога да заспя, не виждам ни звезди, ни луна,
как искам силно да крещя и всичко това да е лъжа. /2

 

Сто неща са ми в главата,
даже сто човека с по 100 сърца,
малки кученца с по сто крачета,
с колко шум и трясък трополят в града.

Хей каква е тая пара,
накъде върви сега дори света,
с колко суета и с колко вяра,
заредени тичат някакви телца.

Насам натам се носи хаоса,
като малка къща пълна със пчели,
някой доближава, самота е в къщи,
колко много лудост има тук нали?

Хей каква е тая пара,
накъде върви сега дори света,
с колко суета и с колко вяра,
полудели тичат нашите крака.

Хей добре ли ти се струва,
че пълзим нанякъде с огромен хъс,
ожаднели търсим свойта малка вяра,
да намерим пътя си към свойто "аз".

 

- Сам се видях на стената облегнат
и нея видях да минава оттам.
- Бяха на мода сребърните павета
и неонова лапма леко светеше, знам.

1968-ма!

Коя си ти и откъде излезна?
Още го нямаше подлеза там.
Имаше го, но в другата София,
която да стане тя не успя.

1968-ма! 1968-ма!

Аз знам, че там ще се върна отново
и ще бъда със всички неизгрели звезди.
Това парче ти го пращат отгоре,
за да възкръснат неродените дни.

1968-ма! 1968-ма! 1968-ма! 1968-ма!

 

Закачени на куки стоим в небето,
земята се клати под нашите крака,
къде се намираме, къде ще отидем,
и кой ще открадне нашите сърца?

Телата ни подло висят на желязото,
душите ни стенат, кръвта ни кипи,
очите пулсират, попиват ужаса,
умът ни напуска защо сме сами...?

Припев: Дали ще живеем сами за себе си,
без да ни пука за чужди беди?
Дали да дадем сърцата на Дявола?
Това ли е изхода? Кажете сами?

Отваря се бавно врата на Лъжата,
подава се Сянка, след това идва Смях,
който разтърсва въжето на Кармата...
...а ние сме жертви без никакъв грях!

Припев: ...

Един се опита, крещя в Ехото,
събрал сетни сили, но пак не успя...
Смехът се размаза, уби го опита...
остана да стене и после умря...

Хладно пробождат веригите тялото,
след това изтръпват и всичко гори...
напуснал живота, унесен във болките,
смачкан безсмислено - това беше ти!

Припев: ...

 

Бели квадрати, зелени черти,
улици малки, човешки съдби,
жълти поляни, лилави гори,
нежни прояви и сладки лъжи.

Припев: Йохо-хо-хо ала-бала

Замислена книга неволно танцува,
бедна къртица отрича света,
високо в небето абстрактни кълвачи,
продали честа си да търсят храна.

Припев: ...

По реката огромна пътува морето,
слънцето радостно маха с ръка,
дяволи пеят песен след песен,
бавно, лениво медитира нощта.

Припев: ...

Аз съм черна пенлива история,
приличам на чаша студена вода,
имам реклама, имам поклонници,
в сърцето си нося гъста мъгла.

Припев: ...

 

Ех, другари, ех личности поставени,
ех, деца от Бога забравени,
пълзете, пълзете гъсеници модни,
орете земята и пускайте корени.

Ех, орли, небесни апостоли,
високо политнали квадратни плоскости,
копайте по двама, копайте по трима,
за вашето щастие работа има.

Припев: Място за всеки 
и всеки на мястото си!

Отдавна е казано всички са равни,
но има си силни, има си слаби,
какво са мухите, какво са светулките,
елитът сте вие, боклукът са другите.

Довиждане, мили, довиждане, сладки,
довиждане малки зелени догадки,
при мене е тихо, спокойно и тъмно,
откъдето дойдох пак там ще се върна.

Припев: ...

 

Личност, пола, панталон,
моди все до умора,
видео - магнетофон,
уиски с лед и "Малборо",

Каси, мотори, вериги,
New wave, Punk, Heavy metal,
Playboy, клюки интриги,
бар, дискотека, кафета /2

Хотели, скандали, побои,
омраза, завист, себичност,
вещи хора нови,
с пола панталон и личност.

 

След двадесет и пет години
погледнах аз назад,
да проверя върти ли се Земята,
дали сьм с времето във крак.

Видях ужасна бъркотия,
мъжете ходят със поли,
умовете колабират,
но Земятa все си се върти.

Канарчетата свирят метъл,
народа пък върти кючек…
Всички май ги „бие тока”
в модерния 21 век!!!

Дали да пробвам да обърна
посоката на таз Земя,
във ред да вкарам, да я върна
такава к’вато е била.

Припев: Какви ги върши дядо Боже сигурно е емигрирал,
зарязал е Чадата свой да се давят в чаша бира.
Какви ги върши дядо Боже, да не ни е уволнил,
хлопнал е вратата Райска и кранчето ни спрял е той.

 

И ето сега просто така,
ставаше днеска друг,
каквото било до вчера е то,
слагаш чертата до тук.

И няма да викаш "Ура",
когато почти си удавен,
за всичко ще имаш кураж,
да помниш и да забравяш.

Припев: Вече си друг!

 

Някой се опитва да раздвижи тишината в мен,
кара ме да търся истината всеки ден.
Идва винаги при мене само като съм сама,
странно не знам докога ще издържа така?

- Продължавай, ние сме с теб,
може да е за късмет.

Припев: Но забравих да ви кажа,
че това е само сън,
и един проблем остава:
как ще влезете отвън?

Вече почвам да откривам хубавото в лошите неща
и реших, че ще го слушам за сега.
Той ми дава даже сили да се смея на света,
майче все не ми харесва, според вас дали греша?

- Вече ние сме с теб,
може да е за късмет.

Припев: ...

И каквото вече правя за напред ще съм сама,
а въпросът е за мене докога ще издържа така.

- Продължавай да сънуваш гарантираме успех,
не че някой ще очудиш, но за теб е по-добре.

Боли, все по-малко ме боли,
не чувам вече гласовете кръвожадни,
Гладиаторът в локва кръв лежи,
умира той от мръсните ви страсти!

Не се отричайте от мен!
Отказвам се да се пречупя!
Виж очите ми и там ще ме намериш,
спомни си - ти си моят свят, живот и болка,
а аз съм твойто вярно куче...
Виж - душата ти остава в мойта винаги,
спомни си - ти си моят свят, живот и болка,
ако плачеш, аз ще спра сълзите ти
и аз съм този, който оцелява...

Припев: Не съм, гладиатор не съм!
Не искам кръв, не искам смърт,
ако заплачеш, аз ще спра сълзите ти...
Не съм, убиец не съм!
Не искам кръв, не искам смърт,
аз съм твоят приятел, твойто вярно куче...

И все по-малко ме боли...
Не чувам гласовете кръвожадни...
Спомни си - ти си моят свят и Бог,
а аз съм твойто вярно куче!!!

Не се отричайте от мен!
Отказвам се да се пречупя!
Виж очите ми и там ще ме намериш,
спомни си - ти си моят свят, живот и болка,
а аз съм твойто вярно куче...
Виж - душата ти остава в мойта винаги,
живея твоя свят, макар и грешен,
и винаги ще съм до теб да спра сълзите ти,
а аз съм този, който оцелява...

Припев...

Спомни си - ти си мой живот и Бог,
а аз съм твойто вярно куче!

Припев... х2

 

Отровени хора, отровени улици,
плачещи птици летят.
Полудели сезони се сменят в живота ни
и всички към хаоса вървят.

Ей, какво ли става с нас,
дали не бъркаме рая с лъжа?
Не, не сме от стъкло,
всеки носи свойта крехка душа.

Умъртвена природа, изсъхнали корени,
всичко е около нас.
Със студени очи го изпитваме всячески
с надежда...и болка...и гняв.

Ей, да запазим света,
да закърпим небето с любов.
Ей, за да изгрява денят,
да носим в себе си една доброта.

Ей, да закърпим небето над нас,
ей, да промениме нещата с вас.
Ей, да спасиме Света,
да закърпим небето над нас.
Ей, за да изгрява денят,
да промениме нещата с вас.

 

Удивен от собствения образ,
крещял във свойта мечта,
откраднал черно огледало,
се питаш "Аз ли съм това?"

Припев: Дай ми един милион,
дай ми, за да го запаля,
ще ни топли като стар балтон...

Аз стъпвах тайно по сърцата,
и ходех също да крада,
светлините на душите,
да паля  свойта самота....
...да паля  свойта самота....

Готова съм за този миг,
стоя и чакам твоя вик...

Припев: ...

 

На крака сме родени със краката твориме,
по познати пътеки всички дружно вървиме,
общо взето щастливи, общо взето нещастни,
домовете ни пълни, но главите ни празни.

От сън уморени по бюрата лежиме,
носим пълни кореми и затова ще тежиме,
с бързината на мравки, но с идеи големи,
всеки се бърка в чужди проблеми.

Припев: Вишист до вишиста,
комин до комин,
пушеци разни,
бял, червен и син.
Животът е труден,
но понякога плах,
наляво да тръгнем,
но със десния крак.

От яйцето със песен валяк път си пробива,
всичко що е природа със асфалт ще залива
магистрали и централи, завод до завод,
всички дружно вървиме към научен възход.

Искам да бъда директор на водопад!

Припев: ...

 

Бил ли си
на остров Отгатни?
Бил ли си
в студеното небе?
Бил ли си в сън,
на мравки светло сини?
Бил ли си път
пред пясъчни коне?

Припев: С мен ли си в каната за мляко?
С мен ли си в черното кафе?
Искаш ли да намериш някой,
който е в захарта роден?

Искаш ли дом
от празнични консерви?
Балната торта,
свещта да продадем.
Тъмна вода,
във чашата за вино,
кралският шут
със смях ще поднесе.

Припев: ...

Мокра игра
в леглото на закуска.
Една добрина
сервира чай студен.
Няма шега
в леглото на закуска.
Точно така
започваш всеки ден.

Припев: ...

 

Понякога когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка...без никаква врата.

Не мога да се махна и да вдигна ръка,
защото господаря е измислил това,
да стоя натясно...срещу порцийка храна.

Друг път превъртяла от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън,
да видя там ли си е всичко...в комплекта както си стои.

Въздухът, небето, дървета и река,
станали са черни, но това е от нощта,
о всичко си е тука...в комплекта както си стои...

Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад /3

Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна? /n

 

Живях загледана във своя странен свят
живях със времето на розовия цвят
когато някъде в страни се появи
и твоя образ все още ме следи…

Припев:е-е-е… е-е-е…

Дъха ми спря ли? Не можах да разбера,
загубих себе си във цялата игра,
в една секунда ме прободе онова,
което никога не чуствах до сега…

Припев: …

Вървя ли някъде със босата душа,
върху леда от чувства …и счупени стъкла,
те са навсякъде и ей,не стъпвай там,
ще те боли ужасно и ще страдаш сам…

Припев: …

 

Искаш ли с теб да направим това
което тотално променя света,
мисля, че с теб мога много неща,
дано не греша…

Помня когато за пръв път разбрах,
че всичко започва с много обич и смях,
тогава не знаех, че има след това… самота
Припев: чувал ли си как говори вятъра,
виждал ли си как те гледа залеза,
усещал ли си как те гали слънцето,
когато не ти върви…

Мислил ли си как те вика изгрева,
чувствал ли си как те гали пясъка,
бил ли си когато плаче времето,
и тихичко вали…

Кой ще ми каже на къде да вървя,
кой ще ми каже къде ли греша,
кой ще ме пази от лоши неща,
кой има права?

 

Някой ми открадна сърцето ти,
което плачеше нощем на сън.
Увехна нещо вътре в тебе,
не поглеждаш дори навън.

Ще оставиш ли това,
за което си мечтал
и с години си се борил,
път, по който си вървял?

Припев: Някой ден сърцето,
ще поиска ей това,
което ти си му отнемал,
без дори да си разбрал.
Някой ден сърцето ще те съди за това,
че много си го лъгал.

Никога не казвай: "Да",
когато чувствата ги няма в теб,
когато ровиш в твойта самота,
пак се луташ за кой ли път.

Уморен от твоя бяг,
продължаваш все натам,
вътре някъде дълбоко в тебе
и винаги оставаш сам.

Припев: ...

 

Понякога се чудя,
понякога крещя,
онякога се сбърквам,
но к`во от т`ва?
Каква природа,
каква лъжа,
всичко се стопява...
...но к`во от т`ва...

Припев: Без правила е този шибан свят,
слагай очила и после дай назад,
въртиш се гол около свойта ос,
ядеш се сам и то до кост!

И пак се чудя,
и пак крещя,
и пак се сбърквам...
но к`во от т`ва?

И пак природа...
и пак лъжа...
всичко се стопява...
но к`во от т`ва?

Припев: ...

Отварям някаква врата
и ме облива топлина.
Стоя с отворена уста,
когато виждам пак вратата.

Припев: ...

 

Куклата Мици с пластмасовите Цици
стана много нагла и аз я пернах по врата!

Поиска първо рокля от прозрачна дантела
с деколте до коленете за да сбърквала мъжете!

Припев: Куклата Мици,
с пластмасовите цици,
с напомпана уста,
къде ти е... къде ти е ума?

После взе да мрънка за банкова сметка,
искала да харчи хиляди евра...

И накрая вече започна да се цупи,
искала нещеш ли скъпа нова кола?

Припев: ...

- На никой не му пука за гадните ти цици,
за русите ти кукли и за късата пола!

Трудовата борса в шест часа отваря,
ще въртиш метлата да ти дойде умът!

- На никой не му пука за гадните ти цици,
за русите ти кукли и за късата пола!

Припев: ...

 

Още щом като се сетя, изтрелвам се навън
с мойта rock’n roll палатка живея като в сън.
С мойте приятели железни купона си тече,
сок и водка със кампари и спиш къде да е….

Припев: о-е-о - спиш къде да е…
о-е-о - много е най-добре…

И като забогатея някой слънчев ден
каравана ще си купя много съм и фен.
Ще запаля аз котлона дръжте се сега
и ще черпя аз наред със пържени яйца…

припев: о-е-о - черпя аз наред…
о-е-о - идвай най-отпред…
о-е-о - с пържени яйца…
о-е-о - това е свобода…

Лято и зима, и зима,
купони без край, няма самота,
падне ли сняг, сняг до колене
топлим се с лятната меч

 

Начало...ей ей какво става бе...абе...ей...чакай бе е са ще почне...Начало...

Нещо напоследък всичко ми се вижда чуждо,
после си помислих, че не съм в час,
гледам в огледалото, а някаква си друга,
та ме разглежда, а къде ли бях аз?

И после какво?

Бях се раздвоила, стреснах се незнам коя съм,
с чуждата прическа стоях като дърво,
а роклята я чувствах усмирителна риза,
която ме душеше без да знам защо.

Къде са моите ботуши, които търкат непрестанно,
къде ми е колана, кръста, парцаливата пола?
Защо вечно с коженото яке ще си обличам роклите,
какво ще прави гребена в моята коса?

И после какво?

Вървях по улиците, към такива сянки,
вървях насила върху собствените си крака,
с всяка нова крачка аз се чувствах леля,
вмъкнала се тайно в моята душа.

ей...стига бе...абе...като ти шибнем една...ехо...абе дай ми го бе...шшшт тихо...

И най-накрая се оказа, че аз си падах тайно по някакъв, а тоя ходеше с костюм. Край!

 

Взирам се в твоите очи
да намеря света на ангелите
покажи ми го, моля те,
заведи ме там, да станем вечни.
До кога, до кога ще се лутаме?
Задушава ме твойта тъга,
изживявам всяка секунда до теб.

Припев: е-ей, да полетя в съня ти,
е-ей, да бъда вътре в теб,
е-ей, да полетя с дъха ти,
е-ей, да стоплим този лед.

е-ей, да полетя в съня ти,
е-ей, да бъда само с теб,
е-ей, спираме дъха си
е-ей, намазани със мед.

Взирам се в твойте очи
да намеря света на ангелите,
отведи ме на там, моля те,
превърни ме във твойта вечна тайна.
До кога, до кога ще живееме с тебе в лъжа?
Постоянно те викам на сън,
дишам бавно във теб и твойта сянка.

 

Сиви хора виждам минават край мен,
искам всички да ги оцветя,
малко радост да прозира поне,
от загрижените им лица.

Плуват в паяжина сто сърца,
на други сто всичко им е наред.
Ей хора! Дайте ми назаем,
железния си мироглед!

Виждам сенките ви как строят,
със стари тухли нов мираж,
а зад него е забравения бряг
на доброто, но и той е ваш.

Припев: Не искам да дишам от вашия въздух,
наситен със дъх на лъжа,
но мога да дам от кръвта си на всеки,
стопете със нея леда.

Никога няма да оставя съвестта си,
до пътя да събира цветя.
"Звездите" наистина хубаво светят,
само че не през деня!

Припев: ...

 

Сто души атакуват вакуума,
сто идиота си подават ръка,
сто миража потъват в бездната,
а някакъв тип си мели кайма.

Много сенки разменят местата си,
много искане тъне в мрак,
едно петно се носи по вятъра,
а някакъв тип си мели кайма!

Припев: И никой не пита: "Защо?" /3
...а-а, това е машина за месо

Много въжета дърпат кокала,
големи надежди от ниско ниво,
всичко това е част от машината,
гадна машина и то за месо!

Много тела се мачкат в трамваите,
силна енергия загива така,
разливат се новости, текат по релсите,
а някакъв тип си мели кайма!

Припев: ...

Каймата, другари, е част от народа,
месото се тика в казан - ей така,
едни са гаднярите, други за Бога,
но никой не пита: "Какво е кайма?"

Сложна машина мели живота ни,
всеки напредва натам без глава,
никой не може да мисли повече,
защото участва в тази игра!

Припев: ...

 

Не искам да говоря,
не искам да мълча,
не искам да се боря,
не искам да умра.

Не искам да съм птица,
не искам да летя,
не искам да съм охлюв,
не искам да пълзя.

Майко, не искам да ме погребеш
до приятел на Мечето Ръкспин! 

 

Каква огромна светлина
вървя натам протегнала ръка,
тя ме вика, дава ми сила,
тръгвам с нея без да спра,
без да плача и тъжа…

Припев: е-е, някой ден,
когато ангелите дойдат и при мен,
за да ме вземат точно мен
да полетя със тях натам, към вечния си плен…
към вечния си плен…

Последния си дъх тая,
минава филм на моята душа
и смисъла на моите дела.
Успяла ли съм до сега,
да дам на някой топлина…
оставила ли съм следа
на този свят без доброта…

Припев: …

Е-е, кой ли ден
кога ли ангели ще дойдат и при мен
да ме погалят със крила,
да срешат моята коса,
и да ме сложат да заспя…
….и да ме сложат да заспя…

 

Прекрасен е и това го знае,
добър и даже и красив,
но, за да бъде малко скромен
ще скрие, че е и висшист…

Реши семейство да направи,
да спре порочния живот,
прехласна се той по мадама,
вампир от местен произход.

Припев: от бизнес с хубава аптечка
докарваше приятна пачка
и умерено богат
бръснеше се с чуден препарат!

Жена му беше странно цвете
с измамен поглед и рогца,
прическата и бе страхотна,
като домашната метла…

Но влюби се безумно в нея,
направи я директор свой,
качи му се тя на главата
и дойде финансовият вой.

Припев: от бизнес с хубава аптечка
спечели….колело от печка
и занулен от нейната разруха
в сметката му вятър духа!!!

 

Не си ми длъжен абсолютно с нищо
и аз за щастие не съм ти длъжна,
посоката обърнахме в окръжност,
умът си хвана вместо в огнище.

Прахът от делниците ни затрупва,
от него всеки празник изсивява,
казваш троснато - прибрана плявата:

Припев: Пито-платено, счупено купено!

Не е безпричинно - всичко е с причина,
а дали вината не си струва,
държиме се за една едничка струна,
като се скъса ще замлъкнем чинно.

Не е бедата ха да си ми нивата,
различният ритъм на дишане,
не сме си длъжни абсолютно с нища,
освен с това, което не сме имали.

Припев:...

 

Ходиме голи, ходиме боси,
вятър студен към ушите ни носи,
слухове разни и грозни въпроси,
за милионери и командоси.

Неам нерви...ох неам нерви...

Нямаме хляб да хапнем дори,
знаем кой гений от това ни лиши,
празни щандове и празни градини,
хвалежи безкрайни от много години.

Припев: Неам нерви! /4

Всеки разправя: "Другари, другарки",
а в душата е скрил хилядарки.
"Няма два лева в народната банка",
лъже мръсника - преяжда с луканка!

Припев: ...

Не спирайте тока, че това ни разби!
Цялата система ще трябва да се промени!
Нека не живеем вече в немотия,
че всички ни се смеят на нашта простотия.

Припев: ...

Извода е братя да няма защо,
защото тнднтнднддо.
Нека не гледаме към тая Европа,
че новото време и тука потропа!

Припев: ...

 

Малко навъсени в нашия нов свят,
крачим по пътя си стръмен и прав,
с модните теми в големия град,
пак сме проблема да болка познат.

Припев: Не разбрахте ли - това не ми пречи?
- Да се учим и творим!
Ние можем повярвайте вече
и да светим и да горим! /2

Хор: Да се учим, да работим, да строим живота нов!

Да бъдеш буден не е лесно,
вашето "утре" в нашето "днес",
нямаме опит с пламъка нов,
в сърцата си носим и чиста любов!

Припев: ...

 

Как водата създава материя,
как пръстта попива живота,
защо душите напускат тялото,
каде отиват, щом им свършат дните?

Как в това летящо пространство,
и как в този въздушен котел
се създават души и предмети,
които имат свой свят и цел?

Припев: Не разбирам какво е безкрая,
не съзнавам какво е вечността...

Аз тайно вярвам светът да е вечност,
да се раждам, когато изстина,
искам пак да се радвам, да дишам,
а не във вечния мрак да загина.

Припев: ...

Аз не съзнавам какво е безкрая,
кръговрат или линия кратка.
Като жив никой не помни какво е,
а след смъртта пак остава загадка...

Припев: ...

 

Омръзна ми от хора,
без капчица фантазия,
лишени от чувство за такт.
В косите ни гледат,
в очите ни надничат,
сякаш търсят извънземен контакт.

Имам си магия,
но не искам да крия,
че и аз съм земен човек.
Не съм паднала от Марс,
живея като вас,
в този скучен и нервиран 20ти век.

Припев: Ти си странно различна като НЛО /3
- Ето така се говори за мен.

Обичам да се смея,
даже мога да пея,
ето така лалала.
На когото не харесва,
да не слуша, много лесно
и на мен не ми харесват много неща.

Припев: ...

 

Когато някой слънчев ден отидеш на небето,
ще видиш видиш всички как вървим по калните лехи.
Естествени и странни, ужасни и безволни,
безцелно се мотаем във своите мечти.

Припев: И нека всички ние да погледнем към небето
и нека да забравим за грижите си тук /2

Ще видиш колко лесно е да гледаш от високо,
някакви угрижени неща в човешки лик.
Ще видиш отдалече своите стари стъпки,
въртящи се безкрайно в този земен миг.

Припев: ...

Не гледай със насмешка на цялата магия,
всички сме еднакви и всеки ще лети.
Повярвай ми така е, сънувах го - това е,
душата те оставя, но пак ще се роди.

Припев: ...

 

Вечерта е тиха, лъщи паважа,
всички слизат грандиозно от свойте коли,
а в същото време ние свирим в гаража,
омазани в пепел - така се твори!

Въздухът трепка, парфюми се носят,
жестове, кожи... - живота е РАЙ,
а в същото време ние свирим в гаража,
мръсни до гуша и все няма край...

Чувам от някъде гръм и шампанско,
токчета нежно почукват в нощта...
а в същото време ние свирим в мазето,
умряхме от жажда - няма вода...

"Живота е песен" - хората казват,
песен за някой - за нас работа.
Ние я пеем, а други живеят!
Така ни е писано - това е съдба!

Свириме сутрин, свириме вечер,
свириме винаги - даже "на сън",
добре си се чувствам там във мазето...
е, не, че не искам да бъда отвън!!!

 

Искам да бъда призрак,
да влизам в хорските души,
искам да бъда пара,
от която всичко се топи.

Припев: Искам, искам, искам и все така заспивам /2

Искам да има мишки,
с диаманти и перли по връта,
искам да имам рокля с перка
и когато си поискам да мога да литя

Припев: ...

Искам да имам замък,
с куче, котка и пингвин,
искам да спя на облак,
и с него да се нося по потока от цигвин.

Припев: ...

Искам да имам всичко,
небето сенките прахта,
а в земята да заровя,
цялата омраза и гадост на света.

Припев: ...

Богатството, богатството, богатството е нищо,
но лошото е, че никога не е у мен.

 

Навярно чакаш от небето,
да падне пачка с пари,
краката си си клатил до насита
и мислиш ни за будали.

Глупак си ти това не е живота,
да носиш ризата на друг,
да му крадеш основната заплата,
да го превърнеш след това във труп.

Припев: Пари ли, пари, пари...искаш много пари.
Пари ли , пари, пари...но душата ти в Пъкъла ще ври!

Маниак такъв, къде ти е акъла,
за това ли са ти тия две ръце?
С главата си мисли какво да правиш,
а не какво да се краде!

Обираш и апартаменти,
обираш всякакви коли,
но не забравяй и момента...
...душата ти в пъкъла ще ври!

Нервно се премяташ в леглото,
кошмарите изсмукват те докрай,
решетки забиват се в гърба ти.
Часът удари! Ха-ха-ха край!!!

Припев: ...

 

Петък тринайсети, аз стоях до Олтара,
взимах си "сбогом", вечността приближи,
целунах го нежно и му стиснах ръката,
духнах свещта и смъртта го обля...

Затворих вратата скована от болка,
оставих го вътре изстиващ и ням...
а тъмно бе всичко, чувах дъха си...
тишината ме викна и тръгнах натам...

Изведнъж страшен глас попречи да мина,
светлина синьо-бяла...а времето спря,
застана над мене зъл и прозрачен...
и каза злокобно "Твой ред е сега".

Любовта ме крепеше, даваше сила...
тя ми помогна да стоя на крака...
и се спасих...от страха бях по-силна...
а днес беше "празника на Злия Баща".

Живота е "изпит" - тунел с два входа.
Любов и Сила или Страх и Лъжа.
Не духай свещта - днес гори непрестанно,
пази се от "празника на Злия Баща"
...пази се от "празника на Злия Баща"...
СЕГА Е "ПРАЗНИКА НА ЗЛИЯ БАЩА"

 

Не питай змията от кой да вземеш,
отрова достойна за нейното племе,
недей да забравяш, че има и хора,
готови да късат доброто до корен.

Припев: Хей сви...
Повярвай, че това е така.
Хей сви...
Опитай да си чистичък сега.

С делата си черни земята тровят,
истината мразят фалшиви хора,
на злото везири плетат конците,
за нашите мундири с яки над очите.

Припев: ...

Кръвта погледнете между бреговете,
на минало време и сегашни проблеми,
тя носи писмото на боговете,
а ние сме букви от редовете.

Припев: ...

 

- Дойде ден на земята, когато хората станаха много. Злото се превъплъщаваше, покоряваше умовете, преклоняваше телата, замайваше погледите. Хората станаха лоши и се превръщаха в неверници. А Господ ги наблюдаваше. По нисшите духове бяха бързо завладени от дявола. Те му се отдаваха и той ги понасяше по течението на греховете. Малцина запазиха чистотата и вярата си към силата. Тази велика сила, която създаде материята и която стои над всичко. Дойде ден на земята, когато злото се опита да я покори. А Господ наблюдаваше...

Най-обичам когато цари мрак,
тогава всичко става толкова бездънно,
тогава всички ставаме черни,
тогава всеки си попийва от себе си.

Най-обичам когато цари мрак,
тогава на всички ни порастват бради,
тогава изпадаме в черната дупка,
тогава всички летим върху облаци.

Най-обичам когато цари мрак,
тогава можеш да се превръщаш във всичко,
тогава всички предмети изчезват,
тогава очите ти плуват в пространството.

- Но има начин да си спасиш духа. Пречисти се от злото, като запалиш свещ!
- Иначе си завлечен!
- Така стопяваш всички магии, така изплуваш на бели облаци хахаха...

Тогава вече ставаш друг човек,
найграл се в тъмното и добре избръснат /2

Всички сме такива, светлината ни спасява,
затова и не помним, каквито сме били,
винаги сме приети щом сме за доброто,
но лош съд ни съди, когато бъдем зли.

- Малцина заразиха чистотата и вярата си към силата. Тази велика сила, от която е сътворен света. Тази велика сила, която създаде материята и която стои над всичко...

 

Дай ръката си, Ралица,
щастлива ще бъдеш с мен,
по чаршафите бели ще бродиме,
нощ и ден. Нощ и ден.

Родени сме - ще се обичаме,
родени сме - ще полетим,
родени сме да се привличаме,
нощ и ден. Нощ и ден.

Аз искам да плувам в кревата ти,
аз искам да бъда във теб,
аз искам да пипам косата ти,
нощ и ден. Нощ и ден.

С мед ще намажем телата си,
в брашното ще легнем да спим
и нежно сплели краката си,
ще творим, ще творим.

 

Изморих се да чакам,
изморих се да гледам,
изморих се да мисля да твойта врата,
тишината, която накара да стене,
обърна наопаки мойта душа!

Малко очаквах, но и него изгубих,
блъснах се в камък - страшно боля.
Боли и сега, когато те видя,
и пак потъвам...о, не мога така.

Припев: Робърт, Робърт,
аз никога няма да бъда с теб!

Поставена смешно стоя на кантара,
залята обилно с черна вода.
В момента съм нищо - "някакво плаче",
казва случайно твойта уста.

Не искам да мисля,
не искам да чувствам,
не искам да виждам тези всички неща,
Не, не искам да вярвам, че светът се променя,
когато затвориш твойта врата...

Припев: ...

 

В делник или празник моя строг баща,
винаги ми казва толкова неща,
своите проблеми сякаш нямат край,
а по мое време друго беше знай.

Припев: Ето пак - спомени,
чуй сърцето как бие
и не искайте моля ви,
като вас да сме ние.

Спорим горещо, двамата сме тук,
близки и далечни - днес един до друг.
Аз му казвам - мога искам да летя,
а пък той тревожно - ах какви деца.

Припев: ...

Тъжни са очите му - някой спомен свой,
"може ли да литне" искал е и той,
стиснал зъби здлаво е успял почти,
да забрави детските мечти.

Припев: ...

 

Безмълвен вятър и прозрачен мрак,
летят в небето редом - крак до крак,
особен мирис...вечен кръговрат...
посока изток...кран...площад и прах...

Припев: И всичко цветно има край,
видения и смях далеч остават.
Очакваш нещо като РАЙ,
а те със смачкана реалност се сменяват.

Далечен вопъл...думи...суета...
и нищо в крайна сметка - пак лъжа...
носталгия ужасна...пак мираж...
Идеи...Нищо! Мъдрост без кураж...

Припев: ...

Отнесен дремеш, мислиш, че летиш,
протягаш длани да се задържиш...
на падаш ненадейно...изведнъж,
усещаш ужас, виждаш се измамен...

Припев: ...

 

Когато се родих отдавна,
закле ме фея да скитам по света,
да се местя без да спирам
и някой ден така и да умра.

Извинявай пак потеглям,
нямам сили да стана на крака,
добре ми беше тука, вярвай,
но това съм аз и моята съдба.

Припев: Мога ли, да знам, да остана?
Ей, искам да заспя и да забравя...

Недей да помниш каквото беше,
Недей ме спира, не махай с ръка.
Знай едно - че съм заклета,
да скитам тъжно, да скитам по света.

Припев: ...

Това е всичко и все ще е така! /2
Недей да спира, не махай с ръка! /4
Това е всичко и все ще е така...

 

Стоя си у нас и си клатя краката,
дрънкам си тихо с ключа в ръка,
стоя и си мисля какво да направя,
как ще я карам като мине нощта.

Защо да не стана и аз като хората,
заключени в себе си и в своя имот,
остарели безсмислено се мотат в краката ми,
и пак неразбрали какво е ЖИВОТ.

Защо да не легна тук във леглото си,
да спя и сънувам от сутрин до мрак,
да живея безгрижно и да бъда навсякъде,
да опитам от всичко и да бъда богат.

Питам се тихо, вътре в себе си,
колко ли скъпо струва съня,
искам да купя, да има за всички ни,
тогава ще станем част от СВЕТА.

 

Купища облаци, в средата врата,
увиснала, счупена, но беше врата.
Каза ми: Тръгвайте, добре сте така,
в редица по двама и с бодри крака.

Вървете, вървете и не приказвайте много,
носете си чантите от тежък гранит...
И "Те" се понесоха бавно и тромаво,
с еднакви лица без никакъв вид.

Ходеха тежко по пътека от въздух,
катереха стълби, превиваха врат.
Някой броеше на глас монотонно,
а "Учителя" дишаше бавно във такт.

Изведнъж духна вятър 
и размести съдбата ми.
"Те" със прозрачни лица и тела,
пак се спряха да чуят какво ще м каже
и чакаха дълго...Той пък взе, че заспа...

Вратата изчезна - отнесе я вятъра...
стълбите рухнаха, дима се разпра...
"Те" полетяха стиснали чантите...
един я пусна и той оцеля.

 

Опитах се да светя като крушка,
опитах се да ходя по въже,
опитах да стоя на тясно,
опитах и какво ли още не!

Пречистих се от всичко мазно,
опръска ме светът със кал,
обърнах гръб на суетата,
създадох вечният скандал!

Омръзна ми да съм часовник,
омръзна ми да бъда черен хляб,
омръзна ми да се въртя напразно,
омръзна ми и още как!

 

В стая скрита от закона,
чиновник благ реди цветя,
шепи тръпнещи в наслада,
пълнят вазата с боза.

И всичко, без да разбере,
че по добре е да умре. /3

Горещ е въздуха над нашите градини,
но дълго ще мълчим,
свикнали от години,
мъка да търпим.

Припев: Благодаря на всички цветя!

В квадрати стегнати крила,
увяхват бавно по едно
и смисълът от светлина,
загива с първото перо.

Припев: ...

Във целофан от гъста мрежа,
ще пазим нашите деца,
защото тръните са угоени,
специално за целта - борба.

Припев: ...

Цветя от края от края на 80те. /2

 

Кой каквото ще да каже,
материала винаги е важен,
чистокръвен ли си знай
носиш качества без край!

Кой не знае Буратино?
Чудна кукла с реноме!
Но не знаеш Чворолино,
по-малкия брат менте!

Пазели го в тайна дълго,
нямало е материал,
но завършил го баща му,
дърва с чвор едвам събрал!

Както много често става,
като не си от сой човек,
полека-лека проличава,
колкото и да си напет!

И пораснал Чворолино
и започнал да краде,
пушил с малките голтаци,
джобил всяко портмоне!

Вдигнали ръце от него,
келеш от класа станал той,
задявал куклите на бате
и се правил на герой!

Скитал нощем по бардаци,
бягал често от дома
и дотегнал той на всички
със свойте селски номера!

И решил на края...края
помислил се за тарикат,
преспал с дърта кукла в кашона
и за награда пипнал дървояд!

 

Размърдай мозъка си чичо,
досадно ти е знам, нали?
Кажи ми според тебе, 
ако "си падна" пак ли ще боли?

Дали капачката запушва всичко,
как виното е сухо щом тече,
кажи ми що е авангарда
и цензурата може ли да се яде.

Припев: Ех, ако можех аз да съм чичо,
а чичо ти да си дете,
щеше са викаш колкото искаш,
без никой да те разбере.

А, чичо, другите ме питат,
дали страхът ще победи?
- Не знам, но мене ако питаш,
стени не се разбиват с глави.

Припев: ...

Аз, чичо, мога още да те питам,
но мислиш ли, че е добре,
децата щом не знаят питат,
май е по-добре да си дете.

Припев: ...

 

Добре дошли под шарената сянка.
Добре дошли у нас.

 

I was looking through the window,
I was looking for my way.
Who will show me I don't know,
I will go after the sunrise,
I will follow it everywhere,
who will believe me I don't know.

Припев: I'm going far away,
but I feel scared,
the light will show me the way,
I'm flying everywhere.

I feel like an angel,
I feel like a bird,
I'm flying in my mind,
I'm clean like a baby,
I'm light like the air,
I can go anywhere.

Припев: ...

 

 

Why don’t you tell me when
why don’t you tell me why
why don’t you tell me how
I can be a fire!

Why don’t you tell me when
why don’t you tell me why
why don’t you tell me how
I can dance with fire!

Припев: е-e-e there is something in the air
i wanna kiss the fire e-e-e there is a fire in my hair!

I know that i can feel
I know that this is real
it has been like a dream
I know my life is burnin’!

Припев: e-e-e there is something in the air
I’m talkin’ to the fire e-e-e there is a fire in my hair!

Why don’t you tell me when
why don’t you tell me why
why don’t you tell me how…

Припев: e-e-e there is something in the air
I’m talkin’ to the fire e-e-e there is a fire in my hair /2
e-e-e there is something in the air
I wanna kiss the fire e-e-e there is a fire in my hair!

 

The time was dead,
I felt like dust.
Yellow and quiet every warning,
every night,
I broke the bottle and now I'm free,
my mind is free and this is everything.

Припев: I'm free,
my mind is free.

My shadow is smiling,
the moon likes me,
I know that,
she told me,
I broke the bottle and now I'm free,
my mind is free and this is everything.

Припев: ...

 

Sitting in my room and I was thinking,
I took a walk through my mind,
I've been to the past and wait for the future,
I feel so good I don't know why.

Like the birds to make me up
and when the wind blows through my hair,
I like to lay down in the grass,
I feel so good I don't know why.

Припев: I don't wanna die /n

I want to stop the time,
I want to turn around,
I want to stop the cry,
I don't know why.

Припев: ...

 

You are inside of me,
another me,
you are my vision.

You give me power
to my dream,
you are the pain,
you are the soul.

 

I couldn't turn back the time,
to the day I needed,
life needs to knock on my door.
You couldn't leave it alone,
but it was all I wanted,
to live this line on my own.

Припев: Let it go,
then I won't leave them anything,
get another day,
to see them through.

A lot of time on my hands ,
too many consequences.
They leave the past open wide,
I couldn't get it from them,
they were not interested,
they kept the future inside.

 

Get a feeling, life took me here,
darkness, all that is clear.

Припев: I don't know what you talk about,
I don't know what you say.

When I lost my mind to it,
I don't know what to do,
glass breaking everywhere
and all because of you.
I am loosing time to nothing.
Loosing time again,
telling me I'll be OK,
but never tell me when.

Припев: ...

I don't understand my head.

 

When I'm down,
I need a little time,
a little space, another face,
to let me go now.

When I'm down,
I need a little time,
I've seen the life,
from the other side of the future.

Припев: Tell me how can I have another life,
When everyone is loosing, I don't know,
Tell me how can I have another heart,
`cos I want it...

Take me back,
to the time I had before,
I need it now
and I have lost all the feelings
tell me now,
to the place I want to go,
the past has gone,
I'm looking now for the answer.

Припев: ...

 

When I was born a fairy told me,
that my fate is to search for the happiness.
As the start I didn't hear her,
but after time I came to understand.

Please forgive me I cannot stand up,
I am sick to build my life afresh.
I was sure that you can save me,
but I know I want forget your face.

Припев: Why,
Why I wanna go now,
why I wanna?

Don't think about me,
I'm gonna go now.
My case is ready,
I'll leave without trade.

Don't think about me,
you have to know now,
my fate has told me,
I must forget your face.

Припев: ...

 

I'm tired of waiting,
I'm tired of looking,
I'm tired of thinking next to your door,
the quiet made you force the screaming,
he's turning my soul inside down!

I've did an hope for much, but I loose even,
I hit in a stone - it hurt so much.
It hurts even more, when I see you
and I'm sinking again...no I cant any more!.

Припев: Robert, Robert,
I never going to be with you!

I look so radicolos up there on the scales,
pour on with black water.
Right now I am nothin - "just another one crying",
I hear the words coming from your lips.

I don't want to think,
I don't want to feel,
I don't wanna see the things of that all,
No I don't wanna believe that the world is changing,
each an every time you close your door...

Припев: ...

 

 

Моля задавайте текстове на песни или изпращайте забележки:
philip@abv.bg